Untitled Document

Покрит Мост

Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината. В ловешките пещери Табашка и Васил Левски са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е.
Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Тя има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - “Виа Траяна”, който свързва Бяло море с река Дунав. Дори и днес ловчалии и гостите на града могат да се разходят по стария римски път “Варош”, по който някога са преминавали римските войници.

През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо и отбранява подстъпите към българската столица Търново.
През 1187 г. пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. Възловото положение на Ловеч спомага за неговото икономическо издигане. В началото на XII век той вече е голям търговски център, който се слави из цяла България. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър и става една от първите фактoрии на дубровнишките търговци.

Изглед от Ловеч

През 1187 г. пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. Възловото положение на Ловеч спомага за неговото икономическо издигане. В началото на XII век той вече е голям търговски център, който се слави из цяла България. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър и става една от първите фактóрии на дубровнишките търговци.
Според някои автори Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско робство - едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града. Към края на XVI век по повод участието на ловчалии в подготовката на Търновското въстание тези привилегии са отнети. По същото време цялата долина на река Осъм се колонизира от турците. За около 50 години градът запада.

След затварянето на проливите през средата на XVII век центърът на икономическия живот в България се премества към Пловдив. Ловеч отново се превръща в център, свързващ Южна и Северна България. По това време възникват голям брой ханове и гостилници. Развиват се и занаятите, които обслужват преминаващите кервани. Възражда се търговията, която от своя страна стимулира занаятчийството. Ловешките търговци стигат до Цариград, Одрин, Солун, Виена, Будапеща, Брашов и Букурещ. Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен) за първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) достига едва през 1959 г. През 1872-1874 г. самобитният възрожденски майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града.
През 1784 г. е обсаден и изгорен от поробителите. Населението му намалява и поради създаването на Дунавското параходно дружество. През 1877 г. жителите му са 4600. По този начин центърът на търговията се измества от Пловдив към Русе и Свищов и Ловеч губи привилегированото си положение.
През годините градът се развива освен като търговски, и като важен просветен и духовен център. Ловчалии вземат дейно участие в борбите за независима българска църква. През най-непрогледните нощи на османската робия във “Вароша” са построени църквите “Св. Неделя” и “Св. Богородица,” а през 1839 г. за български владика е избран Дионисий Ловчански. В началото на 70-те години Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича “Временно правителство на България”. Под името на Апостола на страниците на националната ни история записват имената си неговите ловешки сподвижници:
Христо Иванов-Големия (Книговезеца) - народен представител в Учредителното събрание от 1879 г. Умира през 1898 г. във Велико Търново.
Марин Поплуканов (25.05.1845-13.05.1913 г.) - член на БРЦК, виден общественик. Народен представител от Учредителното събрание от 1879 г. Кмет на Ловеч през 1883-1884 г. и 1888-1890 г.
Иван Драсов (15.03.1848-27.09.1901 г.) - член на БРЦК и негов секретар. Народен представител в Учредителното събрание от 1879 г. Първи кмет на Ловеч след Освобождението. Околийски управител в Берковица, Троян, Севлиево, Свищов, Търново и Варна.
Димитър Пъшков - член на БРЦК, виден общественик след Освобождението. Неколкократен народен представител, включително и в Учредителното събрание от 1879 г. Умира през 1926 г.

Изглед от Ловеч

Величка Хашнова - укривателка на Левски. Умира през 1906 г.

Мария Сиркова - укривателка на Левски. Умира през 1911 г.

По време на Априлското въстание неустрашимият войвода Тодор Кирков е обесен на Табашкия площад.

През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски. Окончателната победа над поробителите е извоювана на 22 август 1877 г. Незаличим остава подвигът на Васил Колев и Цачо Шишков, пожертвали живота си в храбра, но неравна битка с турската орда.

След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите. Свободен Ловеч наброява едва 4600 души. Значителна част от занаятчиите напускат града, защото няма на кого да продават стоките си.


Освобождението на България от турско робство изиграва ролята на буржоазнодемократична революция. У нас започват да проникват масово чужди стоки, появява се и местна индустрия, което пък довежда до разоряването на широките народни маси.
През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

Днес Ловеч е един красив и модерен град, който грижливо съхранява и атмосферата на отминалия век.